Размери на картината: 23х57 см.

Картина с масло, която разкрива бита и нравите на традиционното кубинско семеиство.

Картината се предлага без рамка, като при желание на клиента, същата може да се сложи.

Кубинското картинно изкуство е най-ярката изява на пластичните прояви в Куба. В настоящия проект е събрана една малка част - бегли щрихи, от артистичните изяви на кубинските художници през последните три години. Техните творби идват от място, където свободата на изказа и словото не съществува. В същото време свободата на въображението в тях се претворява в изящни форми, които ни разкриват вече забравени чувства и емоции. Съзерцаването на картините буди възхищение и е истинска емоционална наслада.

Авангардистичната реакция през 20-те години на XX век създава нов момент в кубинското картинно изкуство. Първата и най-важна експозиция на модерното движение е представена от списание "Напредък" през 1927 г. Някои от инициаторите на движението са Едуардо Абела, Викто Мануел, Антонио Гаторно и Карлос Енрикес.

В следващите години модерното движение се консолидира, като през 1937 г. се открива Първия салон за модерно изкуство. На него млади творци разкриват нови моменти в кубинското изкуство, които през 40-те години ще се превъплътят в т. нар. Школа в Хавана. Личности като Рене Портокареро, Амелия Пелаес и Мариано Родригес са част от това движение. През 1942 г., след дълъг престой в Европа и с опит в работилницата на Пабло Пикасо, в Куба се завръща Уилфредо Лам. През следващата 1943 г. той създава незабравимата творба "Джунглата", която е откупена от МОМА в Ню Йорк. С победата на революцията, пластичното движение става по-силно, като през 1962 г. се създава Националната школа за пластични изкуства.

През последните десетилетия в нея блестят имената на автори като Роберто Фабело, Зайла дел Рио, Томас Санчес, Мануел Мендиве и Нелсон  Домингес, чиито творби са сред богатствата на кубинската култура. Кубинското изкуство през последните 30 години успява да съчетае световните артистични влияния със собствен усет и креативност. В същото време то запазва и обогатява характерните черти на кубинската идентичност.